Спри да търсиш рибата. Намери скривалището ѝ.

Позната ли ти е тази картинка?

Отиваш на язовира. Виждаш широко, открито пространство с чиста вода. Удобно е за замятане. Няма закачки. Няма тръстики, в които да си оплетеш влакното. Вадиш любимия си (и скъп) воблер и започваш да „ореш“ водата. Час. Два. Три.

Резултатът? Нула!

Или може би някоя случайна “писалка”, която се е загубила.

Междувременно, някой опитен спинингист влиза в най-голямата джунгла от водорасли и паднали дървета, хвърля три пъти и….. БАМ вади трофей. Късмет ли е? Не! Това е майсторлък.

Днес ще си поговорим за това защо удобството е враг на успеха в риболова на щука.

Щуката е Снайперист, не Турист

Нека се върнем към фактите. Щуката е върховен хищник, но тя има един „недостатък“ (или предимство, зависи как го гледаш) – тя е създадена за експлозивна атака, не за маратонско плуване.

Тя пести енергия.

Тя не обикаля язовира, търсейки теб.

Тя стои и чака плячката да направи грешка.

Ако ти хвърляш в „нищото“ (чисите места), ти разчиташ щуката да е тръгнала на разходка. Шансът е минимален.

За да имаш успех, трябва да спреш да мислиш като човек с въдица и да започнеш да мислиш като гладен хищник.

Къде е “Засадата”? (The Kill Zone)

Щуката винаги търси структура. Структурата ѝ дава две неща: камуфлаж (за да не я виждат жертвите) и прикритие (за да атакува изневиделица).

Следващия път търси тези 3 места, които повечето рибари подминават:

1. “Прозорците” в растителността

Виждаш ли онези малки петна чиста вода насред полето от лилии или шавар? Това е “трапезарията”. Щуката стои точно на ръба на сянката и чака някоя малка рибка да мине през осветеното петно.

2. Падналите дървета

 Кошмарът на скъпите примамки 🙂 . Но клоните под водата са магнит за щуката. Те разбиват течението (в реки) и създават перфектната сянка (в язовири).

3. Ръбовете

 Там, където плиткото рязко става дълбоко. Хищникът стои в “тъмното” (дълбокото) и гледа нагоре към “светлото” (плиткото).

 Страхът от Закачане

 Знам какво си мислиш сега. “Васе, всичко е супер, но ако хвърля там, ще си оставя примамката за 25 лева на първия клон.”

Това е причина №1, поради която начинаещите не хващат големи риби. Страхът. Играеш на сигурно. Но за да хванеш щука трябва да се понапънеш

 Адаптирай се или се примири с капото

Не е нужно да фалираш, за да ловиш в закачките. Просто ти трябва правилният подход. Вместо да мяташ воблери с тройки (които се закачат във всичко), мини на:

• Спинербайти: Тези “безопасни игли” минават през тревите като булдозер.

• Силикони с офсетна кука: Куката е скрита в тялото на силикона. Можеш да го прекараш буквално през клоните на дървото. Острието излиза само когато щуката захапе.

• Клатушки: Те са по-евтини и дори да скъсаш няма да боли толкова
• Воблери: И все пак ако не те страх да скъсаш воблер започни с по-достъпните дкато свикнеш и най-важното… Действай!

Мисията за следващия уикенд

Следващия път, когато отидеш на вода, направи си експеримент. Подмини “удобните” места. Намери най-обраслото, криво и “грозно” място на водоема. Мястото, което всички подминават. Сложи една примамка. И направи 5 замятания там.

Може да не хванеш нищо. Но поне ще знаеш, че си играл играта на техен терен. А когато ударът дойде там… повярвай ми, когато водата избухне в краката ти и въдицата ти се сгъне на две в “джунглата”, ще забравиш за всички скъсани примамки.

Наслука и умната!

 P.S. Ако още  се чудиш от къде да започнеш виж този тестван сет от  Клатушки за щука : летят много , на добри пари са и щуките много ги харесват 🙂